Ан още от дете мечтае да стане моряк. Но само за седмица

Изнасилиха ме още в началото: какво е да си жена на кораб?

Ан още от дете мечтае да стане моряк. Но само за седмица тази фантазия се срутва. В началото на диалога ни тя подбира думите си доста деликатно. " На дамите в този отрасъл не им е леко. " После прибавя, че била изнасилена още през втората седмица в Морската академия. Тогава била едвам на 16 години. Навремето младата британка не споделила с никого случилото се - срамувала се.

" Бях сама "

Ан се преместила на различен транспортен съд. Но похищенията там били още повече. Страхът от набези я съпътствал непрекъснато. Една вечер на излизане от банята тя заварила боцмана в стаята си. А точно той е трябвало да я образова. Дори в кабината си не била на несъмнено място.

Ан докладвала боцмана. " Човекът от отдел " Кадри " ми сподели, че е трябвало да си давам сметка за това ". Оттам нататък ѝ станало ясно, че няма кой да я пази. " Нямаше къде да отида. "

Случаят не е индивидуален

Случаите като този на Ан са доста. " От дамите матроси, с които съм се срещала през последните години, имаше единствено една, която сподели, че не е преживявала нищо сходно ", споделя Рейчъл Глин-Уилямс, която дава отговор за психологичното здраве на моряците. Факт е, че делът на дамите в екипажите на товарните кораби е единствено 2%. В сферата са заети 1,5 милиона души, само че 98% са мъже.

Каюта в товарен корабСнимка: Christian Thiel/IMAGO

Ан работила по корабите в продължение 12 години, пътувала е из целия свят. И всякога, когато поемала нов курс, питала дали в екипажа има мъже, които биха създавали проблеми. С течение на времето тя се научила как да заобикаля някои от сътрудниците и да носи " верните облекла ".

В един миг даже получила опцията да стане капитан. Но по този начин и не се стигнало до там. С годините физическите похищения намалели, само че обидите, сластните погледи и мобингът през обществените медии по този начин и не спрели. Всеки пък с намека: жена няма какво да търси тук. В последна сметка тя решила да поемe работа на сушата. " Изглежда по този начин, като че ли те са спечелили ", казва тя пред Дъждовни води.

Миналата година Асоциацията на дамите в мореплаването WISTA е провела допитване по тематиката с 1128 дами от бранша от 78 страни. 60 % от тях са споделили, че на борда са ставали жертва на дискриминация на полова основа. 25 на 100 са декларирали, че по отношение на тях постоянно е имало физически и полови посегателства и персоналното им пространство е било нарушавано.

Разкриването на похищенията е мъчно

Съществуването на упоменатата статистика е цяло знамение - защото доста малко от случаите се рапортуват. Жертвите постоянно не смеят да опишат за претърпяното, тъй като нерядко им се постанова да работят в продължение на месеци в непосредствена непосредственост със своите нападатели. А и доста от младите дами не желаят да навредят на кариерата си, споделя Беки Нюдик от неправителствената организация Safer Waves, която съветва жертвите анонимно.

Но даже те да докладват случаите, се сблъскват с други предизвикателства. Така да вземем за пример най-близката полицейска работа постоянно е на хиляди километри разстояние. Разследванията са сложни. Показания на очевидци постоянно липсват, защото екипажите на корабите редовно се сменят. " Освен това в доста случаи не е еднопосочно под каква пълномощия попада несъмнено действие, щом е осъществено в интернационалните води. Досега нито един моряк не е бил наказан за полово посягане ", изяснява Нюдик.

98% от работещите по товарни кораби са мъжеСнимка: Jürgen Effner/picture-alliance/ dpa

Психоложката Рейчъл Глин Уилямс показва, че част от казуса е културата в сектора. " Моите пациентки постоянно чуват фрази от вида - знаеш го какъв е, просто го избягвай ", споделя тя. " Като че ли е задача на жертвата да се защищити сама, вместо да се открие и в профил източникът на опасността. "

#metoo в намерено море

Постепенно въпреки всичко нещата се раздвижват. През 2021 година американката Хоуп Хикс под псевдонима Midshipman X разпространява сведения за това по какъв начин е станала жертва на обезчестяване на борда. Тя написа, че всяка жена от нейния випуск на Американската морска академия е преживявала полови намеци или офанзиви по корабите. Със своя текст тя поражда настоявания за смяна в културата по корабите, тематиката притегля и интереса на политиците.

Ан пък споделя прекарванията си пред слушателки от морските академии във Англия. Постоянно чува от младите дами, че този тип истории се повтарят. Но най-малко в този момент към този момент те имат смелостта да приказват за тях.

Самата Ан от две години върви на психотерапия. Споделя, че ѝ е мъчно, само че го прави поради брачна половинка си - пробва се да се оправи с възприятието си на виновност. Не желае повече да се пита дали е можела да предотврати похищенията. Но в този момент е изпълнена с вяра, че шерването на прекарванията ще ѝ помогне. " Моите мъчители трябва да се срамят, не аз. "

***
Вижте и това видео от нашия списък: